Когато пътешества, човек вижда това, което иска, казва авторката на пътеписи Наталия Бояджиева
Когато пътешества, човек вижда това, което иска. Аз се интересувам как живеят обикновените хора като мен, какви са нравите им, виждането им за света, техните отношения. Това каза авторката на пътеписи Наталия Бояджиева. Тя участва в поредната среща на клуб „ЧИТАТЕЛница“ във варненската Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, посветена на пътеписите. Бояджиева има издадени две книги, описващи впечатления от петте й години живот в Китай и Филипините. „Читатели ме питат как не съм видяла нищо грозно. Сигурно има, но аз нямам интерес към него - не ме интересуват мафията, корупцията, а обикновените хора като мен“, каза тя. Призна, че обича да чете пътеписи. Смята, че началото на жанра у нас слагат Алеко Константинов и Иван Вазов, а в по-ново време Марко Семов със „За Япония като за Япония“ е събудил нейното уважение към труда на автори, които отново преживяват с радост и удоволствие пътуванията си и ги споделят с хората. Китай Когато заминава за Китай, където прекарва три години, Наталия Бояджиева няма планове да пише книга. Провокирана от своите любознателни приятели, които искат да научат повече за нейното пребиваване в източната страна, тя започва да им разказва за интересните неща, които вижда. Те ги намират за много увлекателни и й препоръчват да ги записва. След това с нея се свързват от интернет радио „Татковина“ и тя става кореспондент с ангажимент на всеки две седмици да подготвя по един материал. „В началото се притесних от тази честота, но китайският живот толкова ме увлече, че не сварвах да записвам впечатленията си“, сподели тя. Живяла е в североизточната част на страната, в град Пънлай, провинция Шандун. Казва, че в началото била в изолация, тъй като не говорела езика. Записала се на танцова школа, за да е сред хора, и там се запознала с млади жени, владеещи английски, с които се впуснали в пътешествия из страната. Правели екскурзии не само до туристически атракции като Сиан и Теракотената армия, но и до малко познати за европейците места като водните градове по река Яндзъ. Те са на 2200 години и са интересни със своята автентичност, каза Бояджиева. Уникалното в тях са запазените стари занаяти като боядисване на платове с естествено индиго, изрязване на картини от хартия, тъкане на стан, изработката на богатите на декорации фенери и народните изкуства като операта кунчу, която по думите й е по-стара от пекинската. Отнесла е за спомен фигурки от театъра на сенките, който определи като прадядото на киното. Според авторката китайците, също като българите, пазят добре своето културно наследство и се отнасят сериозно към него. Правят реплики на храмове отпреди хиляди години. Впечатленията й от малкия град, в който е живяла (с население колкото Варна), са за чистота в отношенията, топлота и сърдечност, които са я накарали да изгуби имунитета си към злото. „Местните жители пеят на улицата и никой не смята това за странно. В градския парк се събират в определени часове хора, сформирали любителски оркестри, които свирят майсторски, без да просят пари. Това, което Конфуций казва за китайците, не е просто книжнина. Той е жив за тях и когато имат проблеми, се обръщат към съветите му“, сподели Бояджиева. Тя допълни, че е открила и общи неща между нашите два народа, сред които са топлите отношения и грижата за другите в семейството, които тя не вижда в западните общества. Филипините Във Филипините Наталия Бояджиева прекарва две години. В началото смятала, че ще й бъде лесно заради трите години живот в Китай, но открила, че между двете страни има невъзможна за прескачане стена в духовен план. Казва, че хората са с различен манталитет, което отдава на островната култура и дългите години колониално владичество от страна на Испания и САЩ. Едва от 25 години филипинците са свободни, но това е относително, допълни тя. Авторката е успяла да се докосне до традициите на местната култура единствено високо в планината Кордилера, където прекарала една седмица в пътешествия. Установила, че планинците са различни от равнинните хора, съхранили са в голяма степен своите традиции. В ниските земи според нея са оставили следи хора от цял свят и там не живеят чисти филипинци. Наталия Бояджиева работи като журналист на свободна практика. Кореспондент е на списание „Българи“, което излиза в Чехия, както и преподавател по български и чужди езици. Владее руски, английски, полски и италиански език. Предстои двата й пътеписа „Светлина от Изтока“ и „Лицата на Филипините“ да имат трето издание през тази година. С тях е гостувала на различни места в страната, където се среща с читатели. Казва, че българинът е изключително любознателен и обича да чете.
|
![]()
Златното мастило
Удоволствието и демокрацията: Как движението за бавна храна и изкуствата предлагат нов модел за икономиката
Движението на изкуствата и занаятите (Arts and Crafts) и движението за бавна храна (Slow Food) предлагат важни уроци за демокрацията. Привържениците на "добрия дизайн" в края на деветнадесети век и "добрата храна" в края на двадесети и началото на двадесет и п ...
Добрина Маркова
|
![]()
Златното мастило
Българските корени в сърцето на книгите: даренията на НДФ „13 века България“ във Велико Търново
На 29 септември 2025 година Националният дарителски фонд „13 века България“ осъществи второ за тази година дарение от книги към Регионалната библиотека „Петко Р. Славейков“ във Велико Търново. Това дарение включва общо 121 книги, като ч ...
Валери Генков
|
![]()
Трансформация и традиция в поезията на Ивайло Иванов
Добрина Маркова
|
![]()
Златното мастило
Иван Клима – писателят, който разказваше за свободата в тъмните дни на Европа
Иван Клима, чешки писател и дисидент, чието творчество е дълбоко свързано с борбата срещу тоталитарните режими в Европа през 20-и век. Роден като Иван Каудерс в Прага, той преживя най-черните страници на историята на континента си – депортирането в нацис ...
Валери Генков
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
На бюрото
Йордан Колев: пилот на духа, изследовател на бъдещето
Йордан Колев е една от забележителните фигури в съвременната българска литература и авиация. Роден през 1964 година, той съчетава страстта към летенето и писането, превръщайки ги в средство за изразяване на дълбоки философски и духовни търсения. В своята карие ...
Валери Генков
|
![]() ![]()
На бюрото
Там, където времето чете: юбилей за библиотеката на Свищов
Градска библиотека „Проф. Иван Шишманов“ в Свищов празнува своята 80-годишнина с богата програма от културни събития, които ще се проведат през месец октомври. Тази значима годишнина е повод за възхвала на дългогодишната история и ролята на институ ...
Валери Генков
|
![]()
Подиум на писателя
Когато Европа се обедини: Наследството на Лепанто
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Удоволствието и демокрацията: Как движението за бавна храна и изкуствата предлагат нов модел за икономиката
Добрина Маркова
|
Движението на изкуствата и занаятите (Arts and Crafts) и движението за бавна храна (Slow Food) предлагат важни уроци за демокрацията. Привържениците на "добрия дизайн" в края на деветнадесети век и "добрата храна" в края на двадесети и началото на двадесет и първи век смятаха, че удоволствието от създаването и консумацията трябва да бъде свързано. Те настояваха, че производството на качествени сто ...
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Балкански разломи и лични пътища в творчеството на Майлинда Брегаси
Ангелина Липчева
|
13:33 ч. / 15.01.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 1332 |
![]() |
Когато пътешества, човек вижда това, което иска. Аз се интересувам как живеят обикновените хора като мен, какви са нравите им, виждането им за света, техните отношения.
Това каза авторката на пътеписи Наталия Бояджиева. Тя участва в поредната среща на клуб „ЧИТАТЕЛница“ във варненската Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, посветена на пътеписите.
Бояджиева има издадени две книги, описващи впечатления от петте й години живот в Китай и Филипините. „Читатели ме питат как не съм видяла нищо грозно. Сигурно има, но аз нямам интерес към него - не ме интересуват мафията, корупцията, а обикновените хора като мен“, каза тя.
Призна, че обича да чете пътеписи. Смята, че началото на жанра у нас слагат Алеко Константинов и Иван Вазов, а в по-ново време Марко Семов със „За Япония като за Япония“ е събудил нейното уважение към труда на автори, които отново преживяват с радост и удоволствие пътуванията си и ги споделят с хората.
Китай
Когато заминава за Китай, където прекарва три години, Наталия Бояджиева няма планове да пише книга. Провокирана от своите любознателни приятели, които искат да научат повече за нейното пребиваване в източната страна, тя започва да им разказва за интересните неща, които вижда. Те ги намират за много увлекателни и й препоръчват да ги записва. След това с нея се свързват от интернет радио „Татковина“ и тя става кореспондент с ангажимент на всеки две седмици да подготвя по един материал. „В началото се притесних от тази честота, но китайският живот толкова ме увлече, че не сварвах да записвам впечатленията си“, сподели тя.
Живяла е в североизточната част на страната, в град Пънлай, провинция Шандун. Казва, че в началото била в изолация, тъй като не говорела езика. Записала се на танцова школа, за да е сред хора, и там се запознала с млади жени, владеещи английски, с които се впуснали в пътешествия из страната. Правели екскурзии не само до туристически атракции като Сиан и Теракотената армия, но и до малко познати за европейците места като водните градове по река Яндзъ. Те са на 2200 години и са интересни със своята автентичност, каза Бояджиева. Уникалното в тях са запазените стари занаяти като боядисване на платове с естествено индиго, изрязване на картини от хартия, тъкане на стан, изработката на богатите на декорации фенери и народните изкуства като операта кунчу, която по думите й е по-стара от пекинската. Отнесла е за спомен фигурки от театъра на сенките, който определи като прадядото на киното.
Според авторката китайците, също като българите, пазят добре своето културно наследство и се отнасят сериозно към него. Правят реплики на храмове отпреди хиляди години. Впечатленията й от малкия град, в който е живяла (с население колкото Варна), са за чистота в отношенията, топлота и сърдечност, които са я накарали да изгуби имунитета си към злото. „Местните жители пеят на улицата и никой не смята това за странно. В градския парк се събират в определени часове хора, сформирали любителски оркестри, които свирят майсторски, без да просят пари. Това, което Конфуций казва за китайците, не е просто книжнина. Той е жив за тях и когато имат проблеми, се обръщат към съветите му“, сподели Бояджиева. Тя допълни, че е открила и общи неща между нашите два народа, сред които са топлите отношения и грижата за другите в семейството, които тя не вижда в западните общества.
Филипините
Във Филипините Наталия Бояджиева прекарва две години. В началото смятала, че ще й бъде лесно заради трите години живот в Китай, но открила, че между двете страни има невъзможна за прескачане стена в духовен план. Казва, че хората са с различен манталитет, което отдава на островната култура и дългите години колониално владичество от страна на Испания и САЩ. Едва от 25 години филипинците са свободни, но това е относително, допълни тя. Авторката е успяла да се докосне до традициите на местната култура единствено високо в планината Кордилера, където прекарала една седмица в пътешествия. Установила, че планинците са различни от равнинните хора, съхранили са в голяма степен своите традиции. В ниските земи според нея са оставили следи хора от цял свят и там не живеят чисти филипинци.
Наталия Бояджиева работи като журналист на свободна практика. Кореспондент е на списание „Българи“, което излиза в Чехия, както и преподавател по български и чужди езици. Владее руски, английски, полски и италиански език.
Предстои двата й пътеписа „Светлина от Изтока“ и „Лицата на Филипините“ да имат трето издание през тази година. С тях е гостувала на различни места в страната, където се среща с читатели. Казва, че българинът е изключително любознателен и обича да чете.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Легендата и Биографът: Аспарух Лешников и Веселина Узунова
Аспарух Лешников е една от най-загадъчните и вдъхновяващи личности в българската музикална история, чийто живот и кариера продължават да будят интерес и да пораждат множество въпроси. Роден през 1897 година в Хасково, той се превръща в символ на българския ...
|
Избрано
Гор Видал – писателят, който разчупи границите на литературата и обществото
Гор Видал - един от най-забележителните и противоречиви американски писатели на XX век. Роден на 3 октомври 1925 година във Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, той оставя ярка следа в литературния свят със своите над 20 романа, мемоари, есета, пиеси, ...
|
![]()
Уилбър и Орвил Райт – Пионерите на авиацията в Дейтън
|
Ако сте поропуснали
Възраждането на българската душа чрез разказите на Милена Крумова
Милена Крумова е една от ярките и талантливи съвременни български писателки, чието творчество се отличава с дълбока психологическа проникновеност и богатство на образи. Родена в Кюстендил, тя не само създава литературни произведения, но и активно участва в ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |